СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ

          Стефан Константинов е един от пионерите на Адвентната църква в България, безспорен стълб от времето на нейното прохождане в нашите земи до утвърждаването й като институция. Работил в трудното време на войни, различни режими и преследвания, той съумява да съчетае пламенния и пленителен дух на говорителя с постоянството и целеустремеността на пионера. Начетен, добре подготвен, използващ модерните технологии, той работи неуморно, разпространявайки библейската вест в България над четири десетилетия.

          Стефан Константинов е роден на 2.11.1892 год. в с. Пройновци, Габровско.
На 5.02.1909 год. се кръщава в Букурещ, където живеят родителите му. От 1909 до 1912 г. той учи в мисионското училище във Фриденсау, Германия. В България започва своята работа като църковен служител през април 1912 г. В началото работи като преводач-секретар на първия председател на Българското мисионско поле Карл Мотцер. Двете войни, както и разклатеното здраве затрудняват дейността му. През 1919 г. Стефан Константинов организира публични проповеди в София в ново наетия салон на ул. “Цар Крум” 9. В резултат на тази дейност се кръщават 18 души.
          През първата половина на 1921 г. Стефан Константинов работи като евангелизатор в Шумен, Русе, Габрово и Пловдив. През есента на същата година той е преместен в Пловдив, където организира публични проповеди. Въпреки голямата съпротива и многото трудности, той организира църква от 8 души.
          През 1922 г. заема длъжността областен проповедник за Южна България. Същата година се оженва за Бонка Райчева. На 24.08.1924 г. Стефан Константинов е ръкоположен от Х. Ф. Шуберт в София по време на организираната там конференция.
          В периода 1925 – 1927 г. пастор Константинов изнася публични проповеди в градовете Стара Загора и Сливен и по този начин спомага за организирането на местни църкви. В работата си той умело използва авангардните за времето си прожекции на диапозитиви, с които привлича и задържа вниманието на слушателите, посещаващи неговите беседи.
          През 1928 г. е преместен в Горна Оряховица като областен проповедник за Северна България. По това време той обслужва групите и църквите в Горна Митрополия, Свищов, Кара Исен, Габрово, Русе, Шумен, Варна, Джулюница, Чаир, Копривец и Бъзовец.
          В края на 1932 г. Стефан Константинов е преместен в София. Здравословното му състояние се влошава и се налага да работи с прекъсвания. На 1.10.1935 г., след като отново укрепва здравословно, е изпратен в Сливен с ангажимент и за църквата в Ямбол. Църквата в Сливен е съживена и се увеличава с още 12 души.
          В края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век Стефан Константинов преподава в библейското училище в град Своге. Много от по-късно действащите проповедници и пастори са се обучавали при него.
          До края на живота си пастор Стефан Константинов остава пример за човек, подчинил своето съществуване на разпространението на евангелието.
          С оглед на огромния принос на Стефан Константинов за развитието на адвентното дело в България, Българският съюз кръсти теологичния си колеж на негово име – Теологичен колеж „Стефан Константинов”.